Цените на жилищата в България продължават да растат, като най-осезаемо това се наблюдава в големите градове и най-вече в София. Средните цени на апартаментите старо строителство в предпочитаните централни райони на столицата вече достигат и надхвърлят 5000 евро на квадратен метър, съобщи експертът по недвижими имоти Явор Пейчев по Bloomberg TV Bulgaria.
В столичните квартали "Изток“, "Лозенец“ и "Борово“ средните цени се движат съответно над 3800, над 3500 и около 2900 евро на кв. м, като ръстът при утвърдените и добре облагородени райони изпреварва този на новото строителство. По думите на Пейчев подобна тенденция се наблюдава и в други големи градове в страната, където качественото старо строителство остава дефицитно и силно търсено.
Новото строителство също бележи поскъпване и в София вече трудно се намират жилища под 2000 евро на кв. м. По-ниски цени – между 1800 и 1900 евро – се срещат основно в периферните и по-слабо развити райони на столицата, както и в някои градове извън нея. Въпреки това, над 60% от сделките в национален мащаб се реализират именно в сегмента на новото строителство, основно заради гъвкавите схеми на плащане, които улесняват купувачите при планиране на бюджета.
Според Пейчев 2025 г. може да бъде разгледана като година с три ясно различими етапа за жилищния пазар в страната. В първите месеци – до май и юни – купувачите са били изключително активни, но внимателни, като фокусът е бил върху двустайни и тристайни апартаменти. Значителна част от търсенето е идвала от инвеститори, които са разполагали със спестявания и са търсили имоти "на зелено“ с цел бъдеща препродажба.
Силно търсене е имало и при къщите в крайградските зони и населените места до 40 км от големите градове – тенденция, която не е ограничена само до София, а се наблюдава и около Пловдив, Варна и Бургас.
След новината за приемането на България в еврозоната пазарът в големите градове е отчел рекордна активност. През летните месеци – юни, юли и август – са реализирани голям брой сделки, подкрепени от засилен интерес както от купувачи, така и от продавачи.
От началото на есента обаче пазарът започва да се охлажда. Отчита се спад на запитванията към агенциите за недвижими имоти с между 15% и 25% на годишна база, както и по-строги условия за кредитиране вследствие на коригиращи мерки от страна на БНБ.
Обемът на ипотечните кредити в страната към средата на годината надхвърля 26–27 млрд. лв., като делът на необслужваните заеми продължава да намалява – от 2,99% през юни до 2,79% към октомври. Това, по думите на Пейчев, е индикация за стабилна финансова култура на домакинствата и по-отговорно кредитиране.
Очакваното влизане на България в еврозоната и намаляването на минималните задължителни резерви на банките от 12% на 1% може да стимулира допълнително ипотечното кредитиране. Това би подкрепило активността на пазара, но по-скоро ще доведе до балансиран и умерен ръст на цените през 2026 г., в рамките на едноцифрени проценти.
За следващата година прогнозите са за относително равновесие между търсене и предлагане, като дори увеличаването на новите проекти няма да успее напълно да отговори на потребностите на пазара. Очаква се засилен интерес към тристайните апартаменти, както и навлизане на по-големи институционални инвеститори, които ще търсят възможности за покупка на ново строителство в по-големи обеми.
