Изостава ли България в иновациите?

В ерата на изкуствения интелект и геополитическите напрежения, България трябва да удвои инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) до 1,5% от БВП и да реформира STEM образованието, за да се позиционира като регионален център за надежден ИИ и зелени технологии.

Това е ключовият извод от XXI Национален иновационен форум и докладът Иновации.бг 2025, който обединява над 150 лидери от бизнеса, науката и политиката. Събитието, организирано от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България и Фондация „Конрад Аденауер“, подчертава, че без стратегическо действие България рискува да изостане в глобалната надпревара за технологичен суверенитет и икономическа сигурност.

Докладът посочва и контекста, в който България трябва да промени своите приоритети. През 2025 г. световната и европейската икономика отчетливо са навлезли в нова епоха, в която икономическата сигурност и технологичният суверенитет определят не само растежа, но и самото оцеляване на държавите в условията на задълбочаваща се геополитическа и технологична конкуренция.

Въпреки отделни положителни тенденции, като добър достъп до високоскоростен интернет, ръст в ИКТ сектора и използването на дигитални услуги, България остава сред „нововъзникващите иноватори“ и за поредна година не успява да премине в по-напредналата група на „умерените иноватори“ в ЕС.

Страната заема 26-то място в Европейското иновационно табло, като основните бариери са:

• Слабо развити човешки ресурси в науката и иновациите – едва 25,4 хил. души са ангажирани в НИРД (31% ръст за 2014–2023 г. при 39% средно за ЕС);
• Ниски инвестиции в НИРД – 0,8% от БВП, далеч под националните и европейските цели;
  Спад в патентната активност – намаление с 20,1% на издадените патенти от Патентното ведомство, особено в академичния сектор.
• Делът на ИКТ специалисти е най-ниският в ЕС (4,6%)

Въпреки това, докладът подчертава и възможности за скок чрез стратегическо препозициониране и по-силна връзка между наука, бизнес и образование, като поставя следните Стратегически приоритети за 2030:

• Увеличаване на инвестициите в НИРД до 1,5% от БВП;
• Радикална реформа в STEM образованието с фокус върху дигитализация и предприемачески умения;
• Съвместимост с европейската Стратегическа платформа за технологии (STEP) и стратегиите за икономическа сигурност;
• Активно участие в инициативи като MIT REAP и интелигентна специализация.

Поглеждайки към глобалните тенденции, които прекрояват световната икономика, се виждат фрагментация на веригите за доставки и ускорено навлизане на ИИ до енергийния преход, както и завръщането на отбранителната индустрия като двигател на иновациите.