Здравната реформа на „Прогресивна България“: Планът за болничната помощ
Планът за болничната помощ – финансиране, детско здравеопазване и спешност по въздух
Планът за болничната помощ – финансиране, детско здравеопазване и спешност по въздух
След приключването на вчерашните избори и категоричната победа на партия „Прогресивна България“, вниманието на обществото логично се насочва от предизборните кампании към конкретните управленски решения. Здравеопазването традиционно е най-чувствителният и критичен сектор за българските граждани, а програмата на новите управляващи залага на амбициозни реформи, които обещават цялостна трансформация на системата.
Приоритети и мерки в болничната помощ
Финансиране и здравно осигуряване
- Запазване на солидарния модел на здравно осигуряване, като основа на системата;
- Поетапно увеличаване на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП до средните европейски нива;
- Ясен и публичен контрол върху бюджета на НЗОК;
- Преразглеждане на клиничните пътеки и преминаване към по-реалистични и ефективни модели на заплащане, ориентирани към качество на лечението и остойностяване на труда;
- Намаляване на доплащането от пациента;
- Преминаване към централизирани доставки на скъпи медикаменти, апаратура и изделия;
- Строги мерки срещу злоупотреби и източване на здравни средства.
Национална детска болница и детско здравеопазване
- Изграждане на Национална детска болница като стратегически национален приоритет, със съвременно оборудване, висококвалифициран персонал и мултидисциплинарен подход;
- Болницата да бъде публична и ориентирана изцяло към нуждите на децата и техните семейства;
- Развитие на детските специалности и създаване на центрове за редки и тежки детски заболявания;
- Подобряване на детската спешна помощ и педиатричната грижа в цялата страна;
- Инвестиции в профилактика, ранна диагностика и училищно здравеопазване.
Кадри в здравеопазването
* Справедлив механизъм за адекватно заплащане на медицинските кадри (лекари, медицински сестри, акушерки и санитари), който да премахне огромните разлики в заплащането между отделните специалности;
* Национална програма за задържане на младите медицински специалисти в България:
- Единен национален изпит за зачисляване за специализация на анонимен конкурсен принцип за всички региони и болници в Република България
- Промяна в Закона за Академичното развитие и Медицинските Университети за подготовка на кадри според нуждите на здравната карта на Република България.
- Ясно изразена система за стимулиране на заплащанията на медицински сестри, специализанти, лекари със специалност, асистенти, главни асистенти, доценти и професори с цел стъпаловидно кариерно развитие
- Ясно дефиниране на длъжността „Лекарски асистент“ (Фелдшер) и „Парамедик“ и тяхното интегриране в здравната система и разпределението им по региони в страната
* Подобряване на условията на труд и намаляване на административната тежест;
* Регламентиран ред и условия за провеждане на специализациите и финансирането на следдипломното обучение, с повишена ангажираност на държавата при продължаващо обучение и специализации в страната и чужбина;
* Реални мерки за справяне с недостига на медицински сестри.
Болнична помощ и лекарства
- Оптимизация на болничната мрежа без закриване на жизненоважни структури;
- Ясни критерии за откриване и финансиране на болници;
- Извеждане на дейности от болничната в извънболничната помощ. Значителна част от случаите могат да се лекуват амбулаторно;
- Контрол върху цените на медикаментите и ограничаване на недостига;
- Болници за продължително лечение и хосписи.
Пълно разгръщане на системата за спешна медицинска помощ от въздуха (HEMS)
- Създаване на работещ единен национален модел за управление и координация на HEMS, пълноценно интегриран със системата 112, регионалните центрове за спешна медицинска помощ и лечебните заведения с ясно разписани отговорности и критерии за активиране;
- Преглед и допълване на медицинските стандарти за задължително използване на HEMS и предоставянето на спешна медицинска помощ в рамките на т. нар. „златен час“ при тежки ПТП, политравми, инфаркти и инсулти, инциденти в труднодостъпни места и др.;
- Осигуряване функционирането на системата при спазване на европейските стандарти за авиационна безопасност;
- Създаване и поддържане на адекватен капацитет за изпълнение на мисии по всяко време на денонощието и всякакви метеорологични условия, чрез провеждане на системна политика за обучение, надграждане на способностите и задържане на летателен, технически и медицински състав;
- Изграждане на капацитет за търсене и спасяване, който да допълва способностите на Военновъздушните ни сили, след пълното разгръщане на системата за спешна медицинска помощ по въздуха;
- Изграждане на необходимата инфраструктура на оперативните бази и площадки, позволяващи оперирането на системата 24/7, съхранението и обслужването на авиационната техниката;
- Гарантиране на устойчиво финансиране на системата, което позволява непрекъснато осигуряване на спешна медицинска помощ по въздуха за всички българи.
Управление, прозрачност и контрол
- Публичност на всички ключови решения и договори в здравеопазването;
- Засилен парламентарен и граждански контрол;
- Въвеждане на ясни индикатори за качество на медицинските услуги;
- Нулева толерантност към корупцията;
- Разработването на диагностично-лечебни алгоритми, което ще допринесе за подобряване качеството на здравната помощ;
- Перманентен контрол по спазване правилата за добра медицинска практика;
- Преодоляване на негативното отношение и персоналните обвинения към лекарите, довело до уронване престижа на лекарската професия.
Източник: medicalnews.bg