Всеки пети лекар е под 35 г., всеки четвърти – в пенсионна възраст

Всеки пети лекар в България попада в категорията на младите специалисти на възраст до 35 години. Това показва статистическият профил на здравеопазването у нас към края на 2025 година, публикуван от Националния статистически институт (НСИ). Данните обаче разкриват две големи тенденции: повече жени сред новото поколение медици и сериозен дисбаланс в географското разпределение на кадрите.

От общо 30 409 лекари, практикуващи на основен договор в страната, на възраст до 35 години са точно 5 959 души (19.6%). Прави впечатление, че младите жени в професията са значително повече от своите колеги мъже. Към 31 декември 2025 г. жените лекари в тази най-млада възрастова група са 3 433 (или 20.3% от всички практикуващи жени лекари у нас), докато мъжете до 35 години са 2 526 (18.8% от общия брой на лекарите мъже).

Статистиката показва, че младите лекари избират предимно кариера в стационарите. Най-висок е делът на медиците до 35 години в заведенията за болнична помощ – цели 27.9% от работещите там лекари са в тази възрастова категория. На другия полюс е извънболничната помощ, която изпитва огромни затруднения да привлича млади хора. Там лекарите до 35 години са едва 5.1%, докато над две трети от персонала (75.2%) вече са на възраст над 55 години.

Въпреки че делът на младите специалисти под 35 години дава надежда за обновление на системата, българското лекарско съсловие като цяло остава застаряващо. Данните на НСИ показват, че най-голям е броят и делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години — 8 890 души, или 29.2% от общия брой. Нещо повече – лекарите, които вече са преминали пенсионна възраст (на 65 и повече години), наброяват 7 717 души, което означава, че всеки четвърти практикуващ лекар у нас (25.4%) е потенциален пенсионер. Общо над половината от лекарското съсловие в България (54.5%) е на възраст над 55 години.

Лидери по осигуреност очаквано са областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници: Плевен (82.1 на 10 000 души), Пловдив (58.1), София (столица) (57.8) и Варна (52.3).

На дъното с критично ниски нива остават области като Кърджали (само 24.6 на 10 000 души), Разград (29.4), Ямбол (29.8) и Хасково (29.9), където липсата на млади лекари се превръща в огромен проблем за достъпа до здравеопазване.