Днес ще си говорим за микробите – организми, които обитават всяко кътче, включително и телата ни. Въпреки това малцина знаят каква е разликата между бактериите и вирусите, както и дали и как трябва да се борим с тях.
1. Микробите бактерии ли са, или вируси? Каква е разликата между тях?
„Микроби“ е терминът, използван за организми, които са твърде малки, за да бъдат видени с невъоръжено око – тоест без микроскоп. И те съвсем не се ограничават само до бактерии и вируси.
Например, към микробите спадат археите – живи организми, появили се много преди бактериите и оцелели до наши дни, – както и едноклетъчните еукариоти като *Paramecium* (чехълче), които често се наблюдават под микроскоп в часовете по биология.
Въпреки това, когато хората говорят за микроби, най-често имат предвид бактерии и вируси. И едните, и другите могат да причинят заболявания, но разликата между тях е огромна.
За разлика от бактериите и еукариотите, вирусите не са напълно самостоятелни организми, всъщност въпросът дали изобщо могат да се считат за организми е обект на спорове.
Съществува набор от характеристики, въз основа на които се определя дали даден обект е жив. Например, един жив организъм трябва да расте, да се размножава и да притежава метаболизъм. Вирусите не растат – те винаги запазват постоянните си размери – и не притежават нито метаболизъм, нито способност за самостоятелно съществуване.
За да се размножават, те трябва да паразитират върху друг организъм. Вирусът навлиза в клетката, поема контрола над нея и я принуждава да синтезира нуклеиновите киселини и протеините, необходими за изграждането на собствената му обвивка, наречена капсид. Вирусите „превземат“ клетките, за да произвеждат нови вируси, които след това излизат, за да заразят други клетки; цялата тази интензивна дейност обаче е възможна единствено в рамките на организма гостоприемник. Ето защо предпочитам да наричаме вирусите „квазиживи“.
2. Вредни ли са микробите – трябва ли да се отървем от тях?
Всичко в природата е взаимосвързано, а микробите – подобно на всеки жив или квазижив организъм – са част от екосистемите. Следователно опитите за пълно изкореняване на нещо почти винаги завършват зле. Ярък пример за това е историята с врабчетата в Китай по време на кампанията „Големият скок напред“ през 1958 г. След като напълно изтребват птиците – обвинени, че увреждат посевите – китайците губят реколтата си през следващите години поради нашествие на скакалци; това води до глад, отнел живота на десетки милиони хора.
Същото важи и за микробите: пълното им унищожаване би било катастрофа. Далеч не всички бактерии са патогенни; огромен брой от тях не представляват никаква заплаха за хората. Нещо повече, някои микроби са косвено полезни за нас – например те са от съществено значение за растенията.
Други са пряко необходими за поддържането на здравето ни. Например, различни чревни бактерии ни помагат да храносмиламе храната, да синтезираме витамини и да предотвратяваме размножаването на болестотворни микроорганизми.
Затова няма нужда да се страхувате от бактериите, да заливате дома си с дезинфектанти или да миете ръцете си непрестанно. Всъщност подобни действия могат дори да навредят на здравето ви.
Имунната система се нуждае от известно „обучение“, особено в ранното детство. Сблъсъкът на организма с голямо разнообразие от антигени му позволява да се научи как да реагира адекватно – било то чрез изграждане на имунитет, или чрез разпознаването им като нормална част от околната среда. И обратното – животът в постоянно стерилна среда може да накара имунната система да реагира агресивно дори срещу безобидни вещества.
Ето защо децата, които израстват във ферми или живеят с домашни любимци още от ранна възраст, са много по-малко предразположени към алергии в сравнение с онези, чието детство е преминало в прекалено стерилна среда.
Разбира се, умереността е от ключово значение и спазването на основните хигиенни правила със сигурност е важно. В миналото огромен брой деца са умирали от диария и обезводняване, тъй като навсякъде е имало мръсотия и фекалии, а не е имало антибиотици за лечение на чревни инфекции. Днес сме постигнали приемливо ниво на хигиена и трябва да се спрем дотук.
Трябва да научите детето си да мие ръцете си, след като се прибере отвън, и да не си облизва пръстите, след като се е държало за парапет в градския транспорт; няма обаче нужда да дезинфекцирате всяка играчка, която може да попадне в устата му, или натрапчиво да търкате ръцете му със спирт стотици пъти на ден.
Не бива и да бързате към аптеката за антибиотици при първите признаци на настинка – и със сигурност не трябва да ги давате само за два дни, преди да спрете. Това е най-сигурният начин за създаване на устойчиви на антибиотици бактерии, които представляват сериозна заплаха.
3. Безопасно ли е да се яде храна, паднала на пода или на земята?
Вероятно всеки е чувал за „правилото на трите секунди“ – идеята, че ако вдигнете нещо бързо, не се счита, че то реално е паднало. В действителност нивото на риск зависи от това какво точно е паднало, върху каква повърхност е попаднало и колко дълго е престояло там.
Мнозина си представят как бактериите „се втурват“ към падналата храна. Всъщност повечето микроби не са способни на активно движение и се придвижват пасивно, пренасяни от потока на течност.
Ето защо от значение е степента на влажност както на самата храна, така и на повърхността, върху която тя е попаднала.
Учени проведоха изследвания, за да установят при какви условия бактериалното замърсяване достига своя пик. Експериментите показаха, че най-високи нива на микроби се наблюдават при влажни храни, попаднали върху гладка, непопиваща повърхност – особено ако храната престои там около минута, тъй като в рамките на този интервал количеството бактерии по падналото парче става значително.
Например, ако парче диня падне върху замърсен под с плочки, то ще поеме голям брой бактерии, особено ако изчакате цяла минута, преди да го вдигнете. За разлика от това, ако суха закуска падне върху сравнително чист килим, рискът е много по-малък.
Важно е също така да се вземат предвид мястото и нивото на хигиена там. Например, ако изпуснете храна в обществена тоалетна или в инфекциозно отделение, със сигурност не бива да я ядете – дори и да става въпрос за суха закуска, която вдигате в рамките на пет секунди след падането ѝ на пода.
4. Вярно ли е, че лукът и чесънът убиват микробите?
С много редки изключения, повечето настинки се причиняват от вируси, а не от бактерии. Вирусите живеят вътре в клетките и не се влияят по никакъв начин от средства, прилагани върху клетките отвън – било то лук, чесън, масло от чаено дърво, сок от алое или каквото и да е друго народно средство.
Невъзможно е да унищожите вирусите, като си пъхнете чесън в носа или вдишвате гореща пара над тенджера. За сметка на това е съвсем лесно да изгорите лигавицата си.
Преди време в TikTok се появи тенденция, при която инфлуенсъри се опитваха да лекуват хрема, като си пъхат чесън в ноздрите. На лекарите им омръзна да обясняват, че това не помага за оздравяването; напротив – само влошава симптомите на настинката и крие сериозен риск от изгаряне на носната лигавица.
Когато сокът от чесън попадне в носа, тялото започва да произвежда повече секрет, за да отмие дразнещото вещество. В резултат на това хремата се засилва, а вирусите си остават точно там, където са били – вътре в клетките.
Към момента не съществуват ефективни лекарства срещу обикновената настинка. Вярно е, че има специфични терапии за COVID-19 и няколко медикамента срещу грип, които могат да ускорят възстановяването, ако се приемат още в самото начало на заболяването. Те обаче не са онези типични „средства срещу настинка“, продавани в аптеките – продукти, чиято ефикасност не е доказана.
Настинките се причиняват от голямо разнообразие от вируси, срещу които няма ефективни лекарства.
Единственото, което можете да направите, е да облекчите симптомите и да изчакате имунната система да се справи с причинителите на инфекцията.
Често се прибягва до народни средства, за да се постигне усещане за психологически комфорт. Подобни методи създават илюзията, че контролирате ситуацията, но не ускоряват оздравяването, а понякога дори могат да бъдат вредни.
Ако заболяването е тежко и се дължи на бактерии, а не на вируси, народните средства също няма да помогнат. При бактериален гноен тонзилит или пневмония не бива да правите инхалации с пара от картофи или да ядете чесън, вместо това трябва незабавно да потърсите лекарска помощ и да приемате предписаните антибиотици.
5. Вярно ли е, че в устата има повече бактерии, отколкото в тоалетната чиния?
Това е доста трудно да се измери точно – макар и само защото тоалетната чиния и устата са коренно различни неща. Освен това няма нужда от подобно измерване. Когато става въпрос за здраве, от значение е не толкова самият брой микроби, колкото техният състав.
Достатъчни са само няколко патогенни бактерии, за да се озовете на легло или в болница, докато хиляди други не причиняват никаква вреда.
Възможно е в устата наистина да има повече микроби, отколкото в тоалетната чиния, но става въпрос за съвсем различни микробни популации. Върху лигавиците обитават бактерии, които са от съществено значение за здравето на устната кухина и за защитата на организма от болестотворна флора, докато в тоалетната чиния се среща съвсем друг набор от организми. Следователно подобно сравнение е безсмислено.
6. Вярно ли е, че човешкият микробиом тежи няколко килограма?
Не можем просто да вземем човек, да отърсим всичките му бактерии и да ги претеглим. За да изчислят теглото на микробиома, учените вземат проби, за да определят броя на бактериите върху малък участък от тялото, след което умножават тази стойност по приблизителната площ на кожата – като същевременно се опитват да отчетат факта, че плътността на микробите варира значително в различните части на тялото. Резултатът по същество е оценка от типа „плюс-минус половин мечка“.
В миналото се говореше за килограми бактерии, но по-новите оценки сочат, че нашите микроби тежат значително по-малко – едва около 200 грама. Важно е да се разбере, че това са приблизителни изчисления, така че е невъзможно да се каже точно колко тежи *вашият* конкретен микробиом.
7. Защо имунната система унищожава някои бактерии и вируси, а други оставя непокътнати?
Все още не е напълно ясно защо се случва това, но знаем със сигурност, че разграничаването между „свое“ и „чуждо“ не е случаен процес. Един от факторите, влияещи върху това разграничаване, е моментът на първоначалния ни контакт с микробите.
Когато се роди, бебето е практически стерилно. То получава първите си микроби от майката – първоначално по време на преминаването през родилния канал, а впоследствие и чрез кърменето. Изглежда, че имунната система „знае“, че тялото е предназначено да бъде колонизирано от безобидни микроби от околната среда; тя ги приема като нормална част от организма и не ги атакува.
Освен това възрастните притежават специфични имунни механизми, които предотвратяват унищожаването на полезните чревни бактерии. Тези механизми потискат възпалението и не позволяват на имунната система да атакува полезните микроби. Нарушенията в тази система се свързват със състояния като синдрома на раздразненото черво.
8. Защо харесваме миризмата на някои хора, а на други – не? Свързано ли е това с бактериите?
Съществува теория, че миризмата влияе върху избора на партньор; тя обаче свързва това явление не с бактериите, а с протеините от главния комплекс на тъканната съвместимост (MHC). MHC молекулите представят фрагменти от чужди вещества – като бактерии и вируси – на клетките на имунната система, като по този начин ѝ позволяват да ги разпознае и да реагира срещу тях.
Ако MHC профилът на даден човек не е оптимален, имунната система може да не успее да разпознае ефективно определени патогени, което потенциално го прави по-уязвим към конкретни заболявания.
За оптимална защита срещу патогени е предимство да се унаследят от майката и бащата MHC протеини, които са възможно най-различни помежду си.
Една от хипотезите предполага, че именно поради това хората се чувстват привлечени от партньори с MHC варианти, силно отличаващи се от техните собствени – разлика, която можем да усетим, дори и да не сме в състояние съзнателно да определим конкретната миризма. Към момента обаче липсват достатъчно доказателства, които категорично да потвърждават тази теория.
Що се отнася до миризмите, които *можем* съзнателно да доловим, ключова роля за тяхното формиране играят бактериите, обитаващи кожата. Те разграждат вещества, съдържащи се в потта ни, която сама по себе си е без мирис.
Хората обаче разчитат много повече на зрението и не са особено вещи в разграничаването на телесни миризми – особено когато човек се къпе и използва дезодоранти или антиперспиранти, потискащи развитието на бактериите.
9. Вярно ли е, че микробиомът влияе върху нивата на серотонин и настроението?
По-голямата част от серотонина – хормон и невротрансмитер, който регулира настроението – се произвежда в храносмилателния тракт. Това обаче не означава, че консумацията на повече храни, богати на триптофан (който тялото ни използва за синтезиране на серотонин), ще ви направи по-щастливи или по-спокойни. Причината е, че серотонинът, произведен в червата, не може да премине в мозъка; вместо това той изпълнява други функции в организма.
Въпреки това бактериите могат да повлияят на психическото състояние на човека.
Чревната микробиота влияе върху сигналите, които мозъкът получава, и може да промени поведението, хранителните предпочитания и настроението.
Например, чревните бактерии могат да повишат риска от развитие на депресия, макар това далеч да не е единственият фактор, а степента на значението му остава неясна. Депресията често има наследствен компонент и може да е свързана не толкова с абсолютните нива на серотонин, колкото с начина, по който мозъчните рецептори разпознават невротрансмитера и го обработват впоследствие.
Все пак е разумно да се грижите за качеството на своята микробиота. Знаем, че съставът на чревните бактерии се различава значително при хора с различен хранителен режим – например при тези, които консумират месо, и вегетарианците. Освен това специфични бактериални популации се свързват с различни състояния, включително сърдечносъдови и метаболитни заболявания, както и с проблеми с психичното здраве.
10. Можете ли да подобрите микробиома си?
Да, можете да повлияете на чревните си бактерии, макар и не по начините, често предлагани в рекламите. Приемът на пробиотици е най-честата препоръка за подобряване на микробиома, но липсват убедителни доказателства, че те действително променят състава му.
По-директен медицински подход е трансплантацията на фекална микробиота – или „фекална трансплантация“. Бактериите се извличат от изпражненията на здрав донор и се въвеждат в организма на пациента чрез различни методи. Тази интервенция ефективно променя чревната микробиота и се прилага например при лечението на синдрома на раздразненото черво.
Без подобна медицинска намеса, най-добрият начин да промените микробиома си е чрез здравословно хранене – например режим, подобен на средиземноморската диета.
Многобройни проучвания показват, че хората, спазващи такъв хранителен режим, се радват на най-добри здравни показатели. Изключването на вредните храни, сладкишите и трансмазнините, както и ограничаването на силно преработените храни и червеното месо, със сигурност ще се отрази благоприятно на чревната ви микробиота.
Във всеки случай, преди да се тревожите за чревните бактерии, си струва да обърнете внимание на други рискови фактори. Няма голям смисъл да се притеснявате за микробиотата си и да бързате да купувате пробиотици, ако пушите, консумирате прекомерно количество алкохол или имате 50 кг наднормено тегло. Първо се погрижете за основните проблеми, а за микробите мислете по-късно.
