Адвокатски хитрости - част 1
Дори хора с добра правна култура понякога се хващат в капани.
1. "Подписахме предварителен договор, сега ми трябва адвокат, нали?" - Ами - не. Вече не.
- Подписвайки предварителен договор, се задължаваш да купиш имота. Сделката е в голямата си част приключена и "няма мърдане". Късно е за правен анализ.
- Ако не купиш имота доброволно с нотариален акт - е възможно продавачът да ти го продаде принудително /съдът обявява договора за окончателен, ставаш собственик, осъждат те да платиш цената/.
- Не можеш да се откажеш, освен ако такава опция не е уговорена /нарича се отметнина/.
- Продавачът може да реши да не те съди, а само да задържи капарото - но това е негов избор.
2. "Тя банката ще провери имота".
Може. Но може и да се задоволи само с едно удостоверение, че няма тежести. Банката ти дава кредит, и после ще си го търси, дори имотът да се окаже проблемен. Да разчиташ на юрисконсулт на банката - може, но е риск.
3. Имотът е "на банката".
Банката не купува имота. Ти го купуваш.
4. "Ако има проблем с имота, банката ще ми го вземе и край".
- Ако има "проблем с имота", банката ще продължи да си търси кредита.
- Не е длъжна да се насочи към имота, който си ипотекирал. Може да ти запорира заплатата или да тръгне да продава други твои имоти /чрез съдебен изпълнител/.
* изключение - ипотечните кредити при "ограничение за имота". Такива у нас почти не се сключват, лихвите са над 10-12%.
5. "Станах поръчител на приятел, ама ако има проблем ще търсят първо него."
Не. Ставайки поръчител, дължиш взетия от приятеля заем. Не си взел пари, но ги дължиш. Това е смисълът на поръчителството.
П.С. И най-добрият адвокат не може да те спаси, ако отсреща договаряш с престъпници.
Източник: Iva Yosifova-Takeva (Facebook)