Европейската комисия ще публикува доклада си за свръхдефицита на България
Премиерът Румен Радев вече обяви, че това е „тежко наследство“ от предишното управление.
Европейската комисия официално ще публикува днес своя доклад в рамките на пролетния пакет на Европейския семестър. С него се очаква България да стане 11-ата държава в ЕС, срещу която се задейства процедура по прекомерен дефицит (свръхдефицит). Процедурата предвижда засилен регулярен мониторинг от Брюксел, задължителни ограничителни мерки за свиване на разходите и потенциални финансови санкции, ако препоръките не бъдат изпълнени, информира БГНЕС.
По предварителни данни на Евростат, бюджетният дефицит на България за 2025 година е достигнал около 3,5% от БВП, което е над разрешения "Маастрихтски" таван от 3%. Държавният дълг обаче остава стабилен и далеч под лимита от 60% (около 29,9% от БВП). Пролетната прогноза на ЕК показва рискове дефицитът да продължи да расте през 2026 и 2027 година, ако не се предприемат спешни фискални корекции.
Премиерът Румен Радев вече обяви, че това е „тежко наследство“ от предишното управление.
„Балонът се спука. Това е резултат от тежкото наследство, което получаваме – популизъм, некомпетентност, волунтаризъм и грабеж, защото някои се учиха за финансисти на наш гръб“
Радев обвини предходните кабинети, че изкуствено са „коригирали“ баланса на хазната за 2025 година чрез изтегляне на авансови данъци и междинни дивиденти от държавните фирми, оставяйки „дупка“ за настоящата 2026 година.
По данни на финансовото министерство, рамката за 2025 година е била изкуствено подобрена за изтегляне на 363 млн. евро авансов корпоративен данък; изземване на 100% от текущата печалба на държавните дружества към средата на 2025 година (общо 556,7 млн. евро) под формата на междинен дивидент. Очертава се тези средства да липсват в хазната за 2026 година.
Икономистите и работодателските организации като БСК и КРИБ предупреждават, че овладяването на дефицита ще изисква непопулярни мерки. Сред обсъжданите сценарии са замразяване на планирани увеличения на заплати в публичния сектор и пенсии; вдигане на данъци или свиване на административния апарат; ограничаване на държавните инвестиции и обществените поръчки.
Процедурата не отменя автоматично със задна дата оценките за готовността на България за еврозоната, тъй като те са правени на базата на по-ранни официални данни.