Кърт Вонегът - вечен и недоразбран за съвременниците си

Кърт Вонегът e роден на 11 ноември 1922 г. в Индианаполис като най-малкото от три деца. Баща му Кърт-старши бил архитект, а майка му Едит произхождала от заможно семейство на пивовари.

Вонегът неведнъж е споделял, че му е много трудно да общува с жените. Една негова леля дори веднъж му казала следното: “Мъжете от рода Вонегът се страхуват до смърт от жените”.

Заради критичното и цинично отношение към американското общество, Вонегът е превеждан на български още в края на 70-те години, по времето на комунизма. В първите издания на неговите книги на български обаче някои рисунки и част от текстовете са цензурирани. Подигравателното му отношение обхваща и комунистическата част от света, но българският читател не разбира това.

Подобно на Марк Твен, Вонегът прибягва до хумора, за да зададе основните въпроси, свързани с човешкото съществуване – “Защо сме на този свят”, “Има ли наистина нещо, което придава смисъл на нашия живот” и “Ще ни награди ли накрая Бог за страданията ни на Земята?”.

През март 2007 година Кърт Вонегът претърпява битова злополука. Пада в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. Отива си от този свят в средата на април същата година. 

Днес си спомняме за Кърт с 10 безценни цитата от неговото творчество.

1. Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.

2. Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.

3. Нищо не може да погуби една любов по-успешно от откритието, че доскоро приемливото ти поведение вече се е превърнало в нелепо и смешно.

4. Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.

5. Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да й я възвърнат.

6. Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.

7. Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.

8. Казват, че когато остарееш, най-напред си отиват краката и зрението ти. Не е вярно. Най-напред си отива успоредното паркиране.

9. И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.

10. Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.