Темата за пенсионната възраст отново започва да привлича внимание, макар засега да не стои на дневен ред като непосредствена законодателна промяна. Причината е, че действащият график за поетапно увеличаване на възрастта за пенсиониране, въведен през 2015 г., ще приключи едва през 2037–2038 г.
Тогава за първи път от години ще бъде отворен въпросът дали системата се нуждае от нови промени и дали сегашните параметри ще останат устойчиви на фона на застаряващото население и недостига на работна сила.
В момента за работещите при условията на трета категория труд възрастта за пенсиониране е 62 години и 6 месеца за жените и 64 години и 9 месеца за мъжете.
Съгласно действащото законодателство процесът на увеличение ще продължи през следващите години, докато през 2037 г. възрастта достигне 65 години както за мъжете, така и за жените.
На този етап не се предвижда ново увеличение, но експертите са категорични, че след приключването на настоящия преходен период неизбежно ще започне нов дебат за бъдещето на пенсионната система.
Големият парадокс на България
Според анализаторите България е изправена пред специфичен проблем, който я отличава от останалите европейски държави.
От една страна страната постепенно увеличава възрастта за пенсиониране, както правят почти всички държави в Европа. От друга страна България продължава да бъде сред страните с най-ниска средна продължителност на живота и висока смъртност в Европейския съюз.
Така възниква парадоксът – хората работят все по-дълго, докато продължителността на живота остава по-ниска от средноевропейската.
Основното предизвикателство пред пенсионната система остава демографската криза.
Населението на България намалява, а делът на възрастните хора продължава да расте. Това означава по-малко работещи, които да осигуряват средства за все по-голям брой пенсионери.
Именно тази тенденция поставя под натиск бюджета на държавното обществено осигуряване и поражда въпроси за устойчивостта на системата в дългосрочен план.
Преди смяната на управлението се обсъждаше изготвянето на пътна карта за бъдещи пенсионни промени. Идеята беше да се търсят решения за подобряване на финансовата стабилност на системата и за повишаване на адекватността на пенсиите.
Към момента обаче няма яснота какви конкретни мерки биха могли да бъдат предприети през следващите години и дали ще бъде подготвена нова реформа след приключването на сегашния график през 2038 г.
Експертите настояват бъдещите решения да бъдат основани на детайлни анализи, прогнози и широк обществен диалог между държавата, работодателите и синдикатите.
Не само колко работим, а как работим
Според председателя на Икономически и социален съвет Зорница Русинова дебатът за пенсиите не трябва да се свежда единствено до броя на годините трудов стаж или възрастта за пенсиониране.
Все по-голямо значение придобиват възможностите хората да остават активни по-дълго, да сменят професионалната си реализация и да се адаптират към променящия се пазар на труда дори след 55-годишна възраст.
Това е тенденция, която вече се наблюдава в много развити държави и вероятно ще има все по-голямо значение и за България през следващите десетилетия.
България пред решение с хоризонт десетилетия
След 2038 г. страната ще бъде изправена пред необходимостта да вземе стратегически решения за бъдещето на пенсионната система. Основният въпрос няма да бъде единствено дали пенсионната възраст трябва да се увеличава, а как да бъде гарантирана финансова устойчивост при неблагоприятни демографски тенденции.
Предизвикателството пред институциите ще бъде да намерят баланс между нуждите на пенсионерите, възможностите на икономиката и променящата се структура на населението в следващите десетилетия.
