На Голяма Богородица почитаме Божията майка

На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници – Успение на Пресвета Богородица, познат още като Голяма Богородица и Успение Богородично. Чества се и от православни, и от католици.

Според Светото писание това е денят, в който на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Три дни преди това Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. На този тен те се събрали от местата, където проповядват, в Йерусалим, за да се простят със Света Богородица и да погребат тялото ѝ.

Според народната традиция на Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.