Планиране на професионални паралелки за Шумен и Добрич

Българската стопанска камара изготви и представи анализи на пазара на труда в пет региона на страната – Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен, като част от работата си по проекта „Заедно за устойчива заетост“. В рамките на всеки един от тях е отделен специален раздел, който анализира реализирането на утвърдения план‑прием в професионални паралелки в средните училища през учебните години 2019/20–2024/25.

Целта на раздела е да подпомогне представителите на местния бизнес при изготвянето на становища и участието в дискусии в Постоянните комисии по заетостта, като идентифицира кои професии са най-желани от младите хора, кои изпитват хронични проблеми при реализирането на приема и кои привличат устойчив интерес.

Данните покриват шест учебни години (2019/20–2024/25), като са анализирани три показателя: утвърден прием, реализиран прием и издадени свидетелства за професионална квалификация.

Сравнението между областите показва, че най-устойчив интерес от страна на учениците има към професии, свързани с дигитални умения, икономика, финанси, компютърни системи, графичен дизайн и част от туристическите направления. В няколко области професии като „Приложен програмист“, „Организатор Интернет“, „Икономист-информатик“, „Техник на компютърни системи“, „Графичен дизайнер“, „Дизайнер“, „Оперативен счетоводител“ и „Икономист“ показват висока или сравнително стабилна реализация.

Анализът на свидетелствата за професионална квалификация допълва картината, но не следва да се тълкува като директно отражение на текущия прием, тъй като между постъпването в училище и завършването има времеви интервал. Въпреки това данните показват кои професии формират по-устойчив завършващ поток.

• В Добрич най-много свидетелства са отчетени при „Готвач“ – 259, „Икономист“ – 174, и „Оперативен счетоводител“ – 155.
• В Шумен водещи са „Техник по транспортна техника“ – 232, „Техник-лесовъд“ – 215, и „Икономист“ – 161.

Основният извод от сравнителния анализ е, че бъдещото планиране на приема в професионалното образование следва да отчита не само броят на утвърдените места и тяхната реална запълняемост във времето, но и степента, в която предлаганите професии отговарят на потребностите на местния бизнес.

Високият интерес от страна на учениците е важен индикатор, но той не може да бъде самостоятелно основание за разширяване на приема, когато съответната професия няма ясна връзка с регионалния пазар на труда.

Извод:

• Професиите, които едновременно са търсени от работодателите и показват устойчив интерес от страна на учениците, следва да бъдат подкрепяни и развивани.
• При професии с хронично ниска или нулева реализация е необходимо да се анализира дали проблемът е свързан със слаба информираност на учениците, недостатъчно видима професионална перспектива, начина на представяне на професията, организацията на обучението или с по-дълбоко несъответствие между предлагания прием и реалните нужди на местната икономика.