5 съдебни процеса, които промениха хода на историята - Джордано Бруно

2. Процесът срещу Джордано Бруно

Джордано Бруно е италиански философ и бивш монах, чиито идеи за безкрайността на вселената и съществуването на много светове го довеждат до кладата по нареждане на Инквизицията. През 16 век подобни възгледи са считани за еретични, тъй като противоречат на догмите на Католическата църква.

През 1592 г. Инквизицията арестува Бруно във Венеция и го предава на римски съд. Той прекарва следващите осем години в затвора, разпитван и принуждаван да се отрече. Обвинен е в отричане на догмата за Троицата, твърдейки, че Исус не е Божи Син, а „майстор-магьосник“, и вярвайки в безкрайна вселена, населена с разумни същества. Историкът Майкъл Уайт обаче в книгата си „Папата и еретикът“ отбелязва, че основната причина за екзекуцията на Бруно не са научните теории на Бруно, а отказът му да приеме църковната догма.

През 1600 г. съдът го осъжда на изгаряне жив. Инквизиторите предлагат да пощадят живота на учения, ако се откаже от убежденията си, но Бруно отговаря, че дори не знае от какво трябва да се отрече.

Когато съдиите четат смъртната присъда, той произнася известния си стих: „Може би вие произнасяте присъдата ми с по-голям страх, отколкото аз, когато я слушам.“

На 17 февруари е отведен на римския площад „Кампо де Фиори“, вързан за кол и изгорен. Според някои сведения, устата му е била запушена преди екзекуцията, за да не може да говори.

Векове по-късно Бруно се превръща в символ на борбата за свобода на мисълта. През 1889 г. на мястото на екзекуцията му е издигнат паметник.

А през 2000 г. Ватикана признава екзекуцията на Бруно за „тъжен епизод“ и нарича смъртта му „ужасна“, но не го реабилитира.